Зависимостта представлява всяко поведение чрез което човек намира краткосрочно облекчение, но страда от негативните му последствия и въпреки това не може да се откаже.

Зависимостта освен индивидуален проблем, обаче  е и болест на цялата семейна система като засяга функционирането на всеки един от членовете му. Последиците за съзависимите са не по-малко значими от тези на страдащия. Когато има зависимост в семейството тя поема вниманието, грижата и ресурса на другите и неусетно се превръща в обединяващо ядро. Терминът за близките на зависими е съзависими. Съзависимите често забравят за себе си в името на своя партньор/приятел/роднина и приемат проблема като свой с всички, произлизащи от него ситуации и перипетии. Мисълта „Той/тя е болен” е движеща в 100% от времето и всичко е съобразено с нуждите/мислите/проблемите на страдащия.

Какво обикновено прави семейството/близките?

  • Отнасят се към зависимия като към малко дете, забравяйки личният му ресурс и възможност за справяне. Несъзнателно му вменяват усещане за „негодност”, сваляйки всеки товар от него и действайки протективно.
  • Често обвиненията са съпътстващи и въпроси от типа на „Как можа?”, „Не ни ли обичаш?” не помагат никому.
  • Поставят ултиматуми и не застават зад думите си. Пример: „Ще поправя една част от кредита ти за последно, но от теб се изисква в срок от  месец  да си намериш работа и постепенно да намаляш дълга си” и всъщност се оказва, че след „последно” винаги има още.
  • Поправят дългове и трупат нови единствено водени от мисълта: „Той/тя осъзнава проблема” и „Прави го, защото има дългове”…
  • Съсредоточени върху финансовите последици забравят, че хазарта не е финансов, а емоционален проблем, чието разрешаване е различно от „Ще поправим задълженията.”
  • Забравят своя живот, изменят ценности и приоритети. Подчиняват всичко на проблема.
  • Статичност при ролите и правилата в семейството.
  • Постепенно се изолират от света и проблемът остава в най-близките кръгове, ако не и само между стените на дома.
  • Обикновено семейството се успокоява след силно обещание или при настъпване на ремисия и вярва, че всичко е било минало, което няма да се върне.
  • Често прехвърлят отговорността върху специалисти на принципа „Водим ви го- поправете го.”
  • Не внасят промени в поведението си.
  • Таят болката, мислейки, че могат да поемат още и още. Предпазват страдащият от собствените си страдания и често употребяват „Аз нямам значение.”
  • Склонни са да поемат чужда вина и отговорности.

Съзависимите отношения са едностранни. При тях единият дава, а другият взема. В основата на съзависимостта, обаче не стой любовта, а нуждата, нуждата да се погрижим/да спасим.

При съзависимост проблемите се изразяват във всеки аспект от функционирането на членовете. Започва да страда здравето, съня, паметта; приятелските и партньорски взаимоотношения; професионалните направления, хобитата и интересите. Но като възрастни, ние винаги имаме избор каква позиция да заемем в ситуацията. Единствено лишени от избор са децата. В първите години от живота си те получават цялата информация за света около себе си и собствената  си значимост, от родителите, включително с невербални средства.Родителите носят отговорност за последователността на думите и действията си. За да помогнем на съзависимите деца преди всичко е нужно търпение, много разбиране, честност, откритост (съобразена с възрастта) и постоянство, както и обяснението, че то не е виновно за нищо от случващото се.

Симптомите при пристрастяване и съзависимост са едни и същи, с тази разлика, че липсва вещество/залог. Не трябва да забравяме, обаче че когато един елемент се променя – променя се цялата сиситема!