Хазартно зависимият използва акта на залагане като упойка /лекарство за болката, но така прави раните си по-дълбоки; подменя реалността, бяга от себе си и света. Под болестта стоят много неудовлетворени емоционални потребности. Отхвърляне, неразбиране, неоценяване, самота са само част от това, което би създало добра почва за развитие на проблема. Под всяка зависимост има нещо дълбоко и важно за самия човек. „Истинският въпрос е не защо е зависим, а защо го боли?”
Социалното обкръжение и генетичните фактори са други, които предразполагат развитието на болестта. И все пак тя може да бъде преодоляна. Ключовият момент е свързан с достигане до емоциите, които подтикват.
Зависимостта е болест от която страда цялото семейство. Когато негов член е пристрастен към хазарта, това оказва влияние на функционирането му, засегнати са всички аспекти от живота. Когато има зависимост, има и нарушени връзки – със себе си, семейството, приятелите и света. Няма патология, която да не включва елемент на самосаботаж и да не нанася вреди върху кръга ни от близки. Според Зигмунд Фройд хазартоманията напомня натрапчив онанизъм. И при двете има изкусителност, удоволствие и парализиране на самоконтрола. Играчът е „бягащ” към победа. В неговия свят победата е възможна и „Големият удар ще дойде”. Той вижда/ търси светлините, цветните образи, усещането за лукс и безвремие.
Всяка зависимост е неспособност за пълноценно общуване с реалността, неспособност да зависим от живи същества. Хазартът е неодушевен източник на любов, разбиране, грижа и топлина.
